Description

Геногеография на прото-културите

След времето на заселване на Америките през сухоземната връзка преди образуването на Беринговия проток, ние откриваме носителство на пра-тюркоезичната/алтайска Hg Y-ДНК P и най-вече на нейните „дъщери” Hg Q в „Новия свят” и Hg R1 – R1b и R1a в Евразия, като особено впечатление правят носителите на тази генетика сред древните градски неолитни култури, като например Чатал-Хююк (носители на Hg R1b) в Мала Азия. По-късно тези генетични маркери се откриват и сред приемствено-родствената й култура Винча в северната география на Балканите (носители на Hg R1b от Чатал Хююк и на Hg R1a1), която е разрушена от голямата миграция на курганната култура от носители на Hg R1b/R1b1 със съпътстващо МтДНК от клас Х.

Южноиндийските пътешественици, които пренасят индийската култура в Югоизточна Азия, също се определят писмено и устно като „арийци”, което е пълна противоположност на твърденията на някои „учени”, че митологичните арии са подчинили конкретно Северния Индийски субконтинент.
Тези три имена – “арии, ариани, ари” са с различна етимология, но същевременно и очевидно са сходни наименования и съответно са определящи за три различни племенни групи. Арии от Мала Азия – носители на пра-ИЕ език от род Hg Y-ДНК J2, арийци от Индия – наследници на алтайски динлини от Y-ДНК R1a и арии (ари/ура) – тюрко-саки – Y-ДНК R1b.
Всъщност, реалният термин „ari” няма никакво отношение към нито една конкретна миграция към Индийския субконтинент, защото произходът му е свързан единствено с кратката думичка „аг’”, с която във ведическата епоха се определя „чужденец, пришълец”. Съответно и чрез думата агуа (арий) се има предвид „гостоприемен”, а по-рядко и като „човек с благороден произход”.